ДЕКЕМВРИ

 6.XII.
НИКУЛДЕН 

Именници:
Никола,
Николина,
Ненка, Нина 

Обредна трапеза

рибник
(печен в тесто цял шаран),
боб, сарми,
обреден хляб

Св. Никола, рибен св. Никола ­ един от най-големите зимни празници с ясно изразен семеен характер. Посветен е на св. Никола - покровител на моретата, на моряците и рибарите. Най-типично за обредността е приготвянето на специално ястие - рибник. Жените внимават при почистването на рибата люспите да не падат на земята, защото се вярва, че ако човек стъпи там, той се разболява и умира. Костта от глават, която наподобява кръст, се запазва за лек против детски болести. На трапезата се поставят и постни ястия, както и специален обреден хляб (параклис, служба, богов, колак, Никулденски хляб). Рибникът и хлябът се прекадяват и от тях раздава. Всеки трябва да хапне риба - "На Никулден човек трябва да почопли зъби с рибя кост, макар и от боклука да я вземе". Н. е един от бълг. празници, на чийто светец често се посвещава, в случай на преживяно тежко премеждие, избегната беда или изобщо "за здраве на къщата", семейният обичай курбан. Никулденският курбан винаги е рибен, приготвен по определен начин (вж. рецептите). На него задължително се раздава. Канят се близки и роднини на трапезата. Често службата съвпада с именния ден на домакина (домакинята). В някои села на Пловдивско на Н. жените палят свещи, раздават пити и ядене, целуват камъните или иконата на светеца и оставят дребни дарове (пари, цветя, пешкири).
В православния календар св. Никола Мирликийски Чудотворец е известен и като Николай Угодник. Кръстното му име Николай означава “Побеждаващ”. След праведен монашески живот Николай става архиепископ на гр. Мир, обл. Ликия (М.Азия), където умира през 342 г. Според едно предание той е човекът, който незабелязано подхвърля кесии със злато в дома на обеднял баща и той омъжва трите си дъщери с подарените от св. Николай три кесии злато. На него се приписват и множество чудеса, избавящи моряците и пътуващите по море от водната стихия. Затова на този ден се слага край на есенно-зимния риболов. Уловът се пренася жертва на светеца. На този ден всички кораби в открито море спират, за да се почете патронът-светец.
20. XII.
ИГНАЖДЕН 

Именници

Игнат 

Обредна трапеза

ошав (компот от сушени плодове), варена царевица, жито, просо,
орехи, боб,
зеле, лук, чесън, туршия от пипер, пита с мая (без украса), кравайчета, картофи с ориз, булгур

Игнат, Идинак, Поляз, Полязовден - традиционен народен празник. Вярва се, че от този ден започва Новата година и коледните празници. Тази представа определя съдържанието и смисъла на игнажденската празнична обредност. В Изт. Б-я на този ден е първата КАДЕНА ВЕЧЕРЯ. Трапезата е изцяло постна. Върху хляба и житото се запалва свещ, а най-възрастният обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свеща, орехите се запазват за останалите кадени вечери. Най-характерен за празника е обичаят полязване. По това кой човек ще влезе първи в дома сутринта се гадае за бъдещето през годината - за здравето, плодородието, имането. Полазникът (полезник, полязник, споходник) може да бъде чежд или свой човек. Ако той не е късметлия, през годината няма да има благополучие за дома, главно в стопанството. В по-далечно минало, когато още са съществували задругите, за полазник е поканвано лице, чийто полаз е изпитан от по-предни години. Този полазник е посрещнат тържествено и му е слагана трапеза. Домашният полазник (лицето, което сутринта излезе най-напред от къщи на двора) внася трески от дръвника, слага ги на огъня и пожелава: "Колко искри, толкова яренца (агънца, теленца, кончета...)". Някои произнасят животински звуци или мамения. В много села влезлият полазник най-напред сяда върху треските или сламата, които е внесъл, поседява известно време върху тях, за да мътят добре през годината квачките. За блъгословията си той е обсипан с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Стопаните може да го дарят с риза, чорапи, кърпа или къделя вълна. Някъде смятат, че има и животни с добър и лош полаз. В някои села на И. пекат царевични зърна, като гадаят по тях; ако пуканките са повече, повече женски пилета, агнета и пр. ще се добият през годината. Жени, които не са се отродили, на този ден спазват забраната да не работят, за да бъде леко раждането им. За предпазване от магьосничество, които обират чуждото благополучие, преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата, правят три кръстни знака с тестото от колаците върху греда от тавана. За лек и магия започва извършването на обряда ВАРДЕНЕ КВАС.
ИГНАЖДЕН е голям христ.празник в чест на св. Игнатий Богоносец ­ ученик на Йоан Богослов, по-късно епископ на Антиохийската църква. Въвежда в богослужението пеенето на два хора. Наричан е Богоносец, защото той казва, че носи в сърцето си Бог. Осъден на смърт от рим. имп. Траян (98 ­ 117) заради верските си убеждения. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.
24. XII.
БЪДНИ ВЕЧЕР
 

Именници

Христо, Кольо,
Божин, Божана  

Обредна трапеза:
7, 9 или 11 постни ястия: варен фасул, пълнени с ориз чушки или сарми, варено жито, тиквеник, ошаф, чесън, мед, орехи, жито, плодове, обреден хляб (боговица, богова пита, богов кравай, благословник), баница, зелник 

Малка Коледа, Кадена вечер, Вечерня, Неядка - вечерта срещу Коледа когато цялото семейство се събира на тържествена вечеря. Най-възрастният мъж в дома запалва празничния огън. Той се подклажда от прекаден и миросан бъдник - специално отсечено дъбово или крушово дърво, което трябва да гори през цялата нощ. Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята. Стремежът е на нея да има от всичко, което се произвежда в стопанството. Вечерята започва с прекадяването на цялата къща - да се прогонят злите духове. В ъгъла зад вратата се поставя ралото. След прекадяването на трапезата, произнасянето на благословиите и благопожеланията се се пристъпва към обредното ломене на боговицата. Когато се разчупи погачата, първото парче се нарича на умрелите и се оставя на иконата, следващите се раздават по съответния ред на всеки член от семейството и на домашните животни. Лъжичка от житото се хвърля в огъня с наричания за здраве и берекат. Обичаят повелява да не се става по време на яденето. Всички стават заедно, за да е плодовито житото. Трапезата не се прибира. Вярва се, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите. Първият залък от боговицата се запазва. Момите го слагат под възглавницата си, за да сънуват за кого ще се омъжат. На когото се падне парата от питата, от здраве и успех няма да се отърве. Сламата, върху която е била положена трапезата, се използва при различни обредни практики - на Гергьовден се слага по дърветата за повече плод, пали се по ридовете, за да не ги бие град. Жените, които ще раждат, лягат върху нея. Цялата вечер е свързана с различни гадания за бъдеща женитба, за здраве и благополучие. Среднощ тръгват коледарите (вж. КОЛЕДА)

Вечерта на този ден започва празненството, свързано с Рождество Христово. Според Евангелието Христос се ражда в пещера в гр. Витлеем, провинция Юдея.Денят на Христовото рождение не е фиксиран нито от летописците на времето, нито от първите християнски мислители. До IV в. в Календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания.
През XX в. българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Зап. Европа ­ сияещата елха, която се свързва с редица древни митологеми и постепенно се превръща в техен образ-символ. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С неговото идване се отбелязва новата ера; с идването си той донася частица от светостта на небесния мир ­ красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с образите-фигурки на ангелчета ­ Дядо Коледа, сребристи лентички, гирлянди, топчици, огънчета и свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината). Днес църквата чества Рождество Христово в седем последователни дни ­ 5 предпразненства (20­24. XII.) и 2 празнични дни (25­26. XII.).

25. XII. 
КОЛЕДА 

Именници

Кольо, Божин,
Христо 

Обредна трапеза

пача,
свинско печено,
прясна пита,
баница с месо, млечница,
печен дроб, пастърма със зеле, печена кокошка

Коледа, Голяма Коледа, Божик, Божич - най-богатия в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници, познат в цялата бълг. етническа територия. И докато ИГНАЖДЕН се приема за начало на коледните празници, то същинският празник - Коледа, съвпада с периода на зимното слънцестоене. Връзката му с този повратен момент в природата определя богатството на празничната обредност и мястото му в нар. календар. Обичайно-празничният комплекс, фиксиращ началото на новата слънчева година, изобилства с гадания и предсказания за бъдещето, с магически обреди, действия и практики с продуциращ характер, отгонващи и предпазващи магически действия, които са за осигуряване на стопанското и семейно благополучие. Празникът е своеобразно продължение на БЪДНИ ВЕЧЕР, защото започва още от полунощ - с обичая Коледуване. В него участниците са само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Всички носят едно общо име, което в различните говори е в различни форми - коледари, коладници, коледаре, коледници и пр. Още на Игнажден те си избират водач (станеник, старец) и се организират по групи по 10-15 човека. В групата има и по-малки момчета (котки), които обикновено се движат пред коледарите и известяват стопаните за тяхното идване.
 Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта те ще обикалят домовете. По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и придобив в стопанството. Първата песен обикновено започва с думите: 
"Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, Коледари!"
 След песните, водачът на групата, която държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай, изрича и коледарската благословия (молитва, благословка, слава): 
"От Бога ти много здраве,
от нас малко веселбица!"
 Освен с кравай ги даряват още с пари, месо, сланина, боб, брашно, вино и др. Коледуването завършва с общо угощение, на което се поканват и др. женени мъже, у които са коледували. Останалите след това продукти се продават, а парите се дават на бедните или на църквата, училището, читалището. От друг тип е коледуването в Зап. Б-я и селата около София. Съставът на групата включва старец (облечен в обърнат наопаки кожух, окичен със звънци и тояга в ръка), който изрича благословии; баба (облечена като невеста); магаре (носи подаръците); трохобер (за кравите); гайдар и пеяче, един от които, наречен четник, изрича молитвата. На К. не се извършват почти никакви обреди. Обреден характер има само празничното хоро.